Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 28 декември 2013 г.

Остров



Във скалистия бряг на нощта
неведнъж се разбиват копнежи.
Пак сънувам красива лъжа
и се боря с душевни метежи.

От измамния глас на страха
се въртя на хиляда посоки,
но към края на всяка една
все едно че съм спала епохи.

Ала ето- отварям очи
и морето ме гали небрежно.
Разпознавам две стари следи
и ме плисва вълна неизбежност.

Тишината, самотният храм,
онемелите златни камбани,
тайно молят живот да им дам,
да докосна със тръпнещи длани

вкаменения Господ във теб...
Кандилото пак да запаля.
Да извикам в сърцето ти ден
и поискаш ли - тук да остана!

Няма коментари:

Публикуване на коментар