Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 28 декември 2013 г.

Из "Евини писма до Бог"



Когато си решил да ме създаваш
от здравото Адамово ребро
забравил си едно- да го предпазиш
от крехкото му плътско същество.
Направил си ме просто съвършена-
сто дявола в очите ми крещят
как само със усмивка ще превземат
и здравия му разум, и съня.
Горкичкият Адам, не ми се иска
в огньовете му адски да горя,
но знаеш, че от вътре ми извира
на пръста си света му да въртя.
Обаче по едно с теб си приличаме-
и праведен и грешен- все едно-
Адам си плаче, Боже, за обичане,
особено от бившето ребро.

Няма коментари:

Публикуване на коментар