ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Следколедно вълшебство

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 28 декември 2013 г.

Следколедно вълшебство

Не знам дали е стълба към небето
ръката ти - протегната за поздрав.
Посягам да я хвана със сърцето си
и нещо ме повлича с теб нагоре.

Забравям, че все още се лекувам
от сляпа пристрастеност към живота.
И ако болката до вчера беше чума,
днес осъзнавам, че е пратеник на Бога.

Защото тя ме учи да познавам
страданието зад усмихнат поглед...
Да имам смелостта да се раздавам
до края... И да знам, че още мога!

Не знам дали си коледно вълшебство,
но вярвам в твоя дух непоклатимо.
И толкова е топло и човешко,
това, че и след утре ще те има!!!