Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...
ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:
НАСЛЕДСТВО
ТИ МОЖЕШ:
да бъдеш повече от себе си,
дори когато
на болката ръждивите зъби
разкъсват рожбите на нежното ти лято;
да бъдеш повече от себе си дори
когато светлината заслепява,
а под краката ти светът отваря бездни;
да бъдеш повече от своя път
дори когато следите твои времето разяжда...
И даже скрит зад анонимните си мисли
ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!
събота, 28 декември 2013 г.
(Не)обвързаност
Държим ли дълго нечия ръка,
душите ни привикват да се вкопчват,
а после ги осъждаме на гняв
и някакви безмълвни многоточия...
Нахлуем ли в съседна самота,
привързваме сърцата си към нея,
защото тя е бягство от страха,
че сам човек не може да живее.
Затворим ли врати към своя Рай,
започваме да търсим в чужди къщи
това, което в нашата пустее
и рядко оцелява до завръщане.
Навярно за това оставам тук-
в отчетливата преходност на пулса,
където ме обича като луд
животът ми... Докато го напусна...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар