ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Слънце след дъжд

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 28 декември 2013 г.

Слънце след дъжд

Небето се продъни да вали,
а слънцето отказа да изгрее.
На птиците просторът се смали
и те не пожелаха да запеят.
Изгубиха се сините мечти
сред мрачната тъга на сивотата.
Очите ми се давеха в очи
забравили цвета на красотата.
Тогава те измислих вътре в мен
а после обещах, че ще те срещна.
Духът ми се разсъни окрилен.
Небето стана розово от нежност.
В душата ми покълна радостта.
От облаците капеха усмивки.
Представих си любов и долетя...
Изгря във мен, защото я поисках!