ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Есенна целувка

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 28 декември 2013 г.

Есенна целувка

Като ствола на младо дърво
се превива душата ти с пукот.
Буреносният вятър- Живот
уморено потрепва във скута ти.
Есента те загръща с печал
и в сълзите и златни потъваш.
Колко много любов си раздал,
та сега от любов се лекуваш?!
Аз те виждам- обрулен и гол
сред гора от суетни безумци.
Голотата те прави тъй цял,
че приличаш на пролетно слънце.
Под лъчите ти никнат цветя,
а светът неусетно се влюбва.
Есента се превръща в жена
и щастливо пред мен те целува.