ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Лондовизми

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 28 декември 2013 г.

Лондовизми

Денят избухва със зората,
а времето подскача в тръс.
Летят обезумели влакове.
Тълпи останали без дъх,
препускат по безкрайни улици
със скоростта на светлината.
В метрото си доспиват пътници.
По спирките крещят децата.
Безшумно Темза се провира
под мостовете. Ято патици
с пенливите вълни флиртува.
В небето се надбягват облаци.
Прегракнал чичко мъкне вестници.
Дъждът е в малко междучасие.
Животът тук не знае делници-
от скука няма и понятие.
Върти се бясно центрофугата.
Отлитат, кацат самолети
и ми е чудно в тази лудница
как има място за поети?!