ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Скитница

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 28 декември 2013 г.

Скитница

Морето е отнесло бреговете ми,
докато съм се мислела за будна.
Една луна съчувствено ми свети.
Сега в чие сърце да се завърна?

И как да спра подводните течения,
които ме завличат на дълбоко,
когато ми харесва да съм ничия
и въпреки това да съм посока?!

Да плавам в мътността на очевидното,
отдавна съм изгубила умение.
Днес имам нужда просто да съм истинска,
дори да нямам свое отражение.

Днес имам нужда просто да прегръщам
без корени да никнат от плътта ми.
И искам ако някъде се връщам
да бъде пълно с обич, не със думи!