Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

сряда, 30 юни 2010 г.

Не те измислям

В моя свят няма
измислени персонажи.
Всичко е реално
като слънчевата светлина-
от усмивката на котарака ми
до лилавите залези,
от приятеля на хиляди километри
до любовта на една ръка...
И теб те има
някъде сред тинтявите.
Отмиваш времето
с езерна вода.
Излежаваш мечтите си
по планинските камъни,
обличаш ги в бяло,
лепиш им крила
и тайно ги пращаш
да заговорничат с моите.
С теб отдавна делим
една и съща душа.
Въпрос на време е
да ни срещне животът.
Въпрос на обич
да поделим вечността!
Публикувано от в

2 коментара:

  1. bizcocho30 юни 2010 г. в 22:02

    Стиха, който съм търсила из поезията през целия си съзнателен живот! Купища съм изчела...

    ОтговорИзтриване
  2. Innocence30 юни 2010 г. в 23:53

    Изля се като дъжд... Просто хванах химикала и помня, че осъзнах последните думи :)... Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)