ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Умиране има, отърване няма!

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

четвъртък, 1 юли 2010 г.

Умиране има, отърване няма!

Той не търси разбиране.
И сто курбана да му направиш,
реши ли да те изпитва-
просто се приготви!
Животът може
да е такъв кучи син понякога-
безсмислено глупав
и съвсем некрасив.
Жалко за нас,
че сме като пластелин
в ръцете му.
Позволяваме на болката
да ни сломи,
да краде от мечтите ни,
да вкаменява сърцата ни,
да си играе
с и без това
тежките ни съдби.
Жалко,че вместо
част от реката,
се оказваме
най-обикновена скала-
издълбана от илюзии,
страхове и очаквания...
Корозирала от съмнения
и безполезна вина.

Само една мисъл
ми дава утеха-
всеки рано или късно
си плаща дана,
така че: Животе мой,
карай я по-полека,
защото от мен
да се отървеш-
НЯМА!!!