Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

неделя, 18 юли 2010 г.

Из" Дневниците на един вятър 5" - Ако владееш източника, можеш да повториш емоцията

- Тъжно ли ти е?
- Аха...
- Защо?
-Защото нямам дистанционно за забавяне на времето.
-Че защо ти е такава безсмислена играчка? Нали знаеш,че време не съществува. Това си е някаква ваша човешка измислица, чрез която се опитате да въведете ред в хаоса от събития, съпътстващ така наречения ви живот.
- Ти не разбираш... Ти си просто някакъв вятър. Свободен си от всичко и от всички. Нямаш представа какво е да създаваш мостове към нечий свят, защото ти не се съобразяваш с пропастите пред световете на другите- просто прелиташ над тях и заставяш хората да те приемат. В човешкия свят не е така.Ние ,човеците, понякога с години се готвим за нечия поява или за нашето появяване в живота на другите. Проучваме, претегляме , премисляме , съставяме си план за действие и през цялото време сме толкова внимателни, все едно ходим по тънък лед. Една непремерена, по-отпусната стъпка и всичко рухва.
- Това е глупаво!
- Глупаво или не- така сме устроени. А знаеш ли кое най-много ме натъжава..., че всичко свършва толкова бързо. Години или седмици, абе дори и часове да трае подготовката за срещата между два свята, накрая всичко се изтъркулва за някакви си секунди...Хубавите моменти са буквално един дъх..., едно трепване на миглите. Поемаш въздух ,но колкото и да се опиташ да го задържиш- той излиза...И за това ми трябва дистанционното. Искам да мога да превъртам кадъра и да задържам на онези сцени, които поради емоционалността на момента, съм изтървала. Искам да видя в детайли погледа на човека отсреща. Искам да видя как усмивката му се появява първо в очите, после върху устните, а накрая превзема цялото му лице. Искам да усетя по -дълбоко тембъра на гласа и да запомня онзи вълшебна първа нотка,която предизвиква смеха отсреща. Искам да запазя искрата от този миг, защото чувството е все едно отново се раждаш , само че с пълно и ясно съзнание за нещата , които ти се случват.Толкова ми се иска да преживея всичко отначало , но с нюансите, които по една или друга причина не съм доловила.
-Ами преживей го! Нищо не те спира.
- Как така? Ама ти слушаш ли ме въобще какво ти говорих до сега. Трябва ми дистанционно. Как да видя нещо, което ми се е изплъзнало, защото съзнанието ми е било ангажирано с други също толкова важни акценти?
-Ех, моето момиче. Всеки път едно и също.Мислех, че вече си се научила. Успяваш да забравиш лошите неща- хубаво успяваш, но защо с тях забравяш и истините до които си се докоснала? Та нима любимото ти изречение не е : Ако владееш източника, можеш да повториш емоцията!”- ами действай тогава. Знаеш, че източникът на твоите емоции си ти самата. Ти избираш върху какво или кого да спреш вниманието си. Спомни си първата мисъл, която е довела до ситуацията и ще си спомниш и следствията от нея. Така без да се усетиш, отново ще се озовеш в света на човека или преживяването, които искаш да докоснеш . Мога да те уверя, че нищо не си пропуснала. Просто помисли малко. Вече си изживяла срещата. Сега искаш да я преживееш отново. В такъв случай излез от себе си. Представи си, че наблюдаваш нещата отстрани. Знаеш кой момент след кой следва, помниш репликите, паузите, завръзката и развръзката. Това вече ти се е случило и времето няма власт над него. Ти си тази, която върти колелото. Часовете и минутите нямат значение. Имат значение картините, ударите на сърцето ти, вдишването и издишването. Наблегни на детайлите. Спомни си гъдела в слънчевия сплит, неочакваната решителност която те бе обзела , в момента , в който осъзна, че трябва да действаш. Причините, поради които реши, че искаш да отвориш вратата към нечий непознат свят. Не мисли за срещата като за нещо изгубено и безвъзвратно отлетяло. Представи си , че тази среща се случва пред теб отново –ти просто я наблюдаваш отстрани. Всичко е в теб. Моментите които си си създала подлежат на твоя контрол. Не ти трябват някакви измислени машинарийки, за да се върнеш някъде където си била. Да не говорим, че още преди да ти се случи всичко, ти беше в ситуацията. Как му казвахте на това вие хората? А, да- бъдеще! Тази ситуация беше в бъдещето ти, докато ти не я превърна в реалност и сега тя е минало. Само че , не мога да разбера защо непрекъснато набъркваш тия глупави времеви характеристики. Не е важно, кое кога се е случило и колко е продължило. Важното е, че въобще се е осъществило. Ето това е решението на твоят измислен проблем, така че не ми се оправдавай с някакво си време. Е ,ако толкова искаш да ти е тъжно, винаги можеш да си намериш повод. Какво си мислиш, че не знам за твоята дъблока привързаност към миговете ли? Ама от мен да знаеш – и това е глупаво...
- Ух, глупаво е... Прав си, но не може хората да бъдем съвършени като вас ветровете. Нали все пак за това сме хора. И ако искаш да знаеш, вече не ми е тъжно. Ето за това си ми толкова скъп и важен. Две приказки ще ми кажеш и все ще са на място. Спомних си нещо, което бях подтиснала в паметта си. Един преливащ от вълнение и радост поглед, и една топла ръка... И сега съм щастлива, защото този миг ми принадлежи. Мога да го изживявам хиляди пъти без страх, че ще изчезне...Защото си е мой . И е истински !
А теб те обичам!!!

*фразата : "Ако владееш източника, можеш да повториш емоцията" не е моя,да си призная двоумя се между Шърли Маклейн( "За да достигнеш плода") и някой от тибетските автори...Ще си спомня и ще бъда по-конкретна :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар