Ден и Нощ (Лара & Innocence)

На пръсти се промъкна вечерта.
Два залеза в очите прекипяха.
Дъждовни перли малък облак разпиля
по нежните извивки на земята.

Два залеза и цял един безкрай
във капчици дъждовни - помежду им.
Не могат във едно небе да спрат,
но все така се търсят, ех, безумници...

Една лисица плаче тихо с тях
за своя Малък принц. Нощта приижда.
Очакване нахлува в късен час.
Искри светулково лисичата надежда.

На тънки токчета и във вечерна рокля
Луната между покривите мина.
Подсвиркваха подире й прозорците
и вратове извиваха комините.

Зад ъгъла я чакаше любов.
Унило Слънцето самотно я мечтаеше.
А после дълго я прегръщаше в захлас
и всички вечности на този свят и обещаваше.

Така въртят се нощ след ден - безкрайно
в прегръдките на вечност тежка -
за мъничко любов мечтаят двама,
но Слънцето Луната как да срещне?

П.П. Ах, какъв красив първи дует Лара. Горда съм с нас и ти благодаря от сърце!Оставям ти нещо, което написах в отговор на едно друго стихотворение:

За Скорпионите

Скорпионът е нежен до болка
и до блока в страстта си гори.
Свойта сладка отрова по малко
...инжектира ,но без да боли.
Той обича с` заряд на свръхнова
и ранят ли го - срива света.
Киче с щастие другите хора,
но за себе си сбира тъга.
А е толкова..., толкова истински,
филантроп и мечтател, естет!
Можем само да го обичаме!
Скорпионът е ...той е ЧОВЕК !!!