Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 24 юли 2010 г.

Ден и Нощ (Лара & Innocence)



На пръсти се промъкна вечерта.
Два залеза в очите прекипяха.
Дъждовни перли малък облак разпиля
по нежните извивки на земята.

Два залеза и цял един безкрай
във капчици дъждовни - помежду им.
Не могат във едно небе да спрат,
но все така се търсят, ех, безумници...


Една лисица плаче тихо с тях
за своя Малък принц. Нощта приижда.
Очакване нахлува в късен час.
Искри светулково лисичата надежда.


На тънки токчета и във вечерна рокля
Луната между покривите мина.
Подсвиркваха подире й прозорците
и вратове извиваха комините.


Зад ъгъла я чакаше любов.
Унило Слънцето самотно я мечтаеше.
А после дълго я прегръщаше в захлас
и всички вечности на този свят и обещаваше.


Така въртят се нощ след ден - безкрайно
в прегръдките на вечност тежка -
за мъничко любов мечтаят двама,
но Слънцето Луната как да срещне?

П.П. Ах, какъв красив първи дует Лара. Горда съм с нас и ти благодаря от сърце!Оставям ти нещо, което написах в отговор на едно друго стихотворение:

За Скорпионите

Скорпионът е нежен до болка
и до блока в страстта си гори.
Свойта сладка отрова по малко
...инжектира ,но без да боли.
Той обича с` заряд на свръхнова
и ранят ли го - срива света.
Киче с щастие другите хора,
но за себе си сбира тъга.
А е толкова..., толкова истински,
филантроп и мечтател, естет!
Можем само да го обичаме!
Скорпионът е ...той е ЧОВЕК !!!

6 коментара:

  1. Разкошен стих! Поздравления и за двете ви!

    ОтговорИзтриване
  2. Незамеми сте,невероятни.....нямате равни!!!Колко истински написано,колко нежно и красиво!

    ОтговорИзтриване
  3. Удоволствие е да ви чета!Усмивки и за двете!
    И пожелания за още такива стихове!

    ОтговорИзтриване
  4. Мерси момичета, няма нищо по-хубаво от това да допълниш мислите на приятел. Такива хубави неща се раждат и най-важното: Остават най-малко в два свята!!! :))).Усмивки за вас и прегръдки за Лара, отново :)

    ОтговорИзтриване
  5. Да допълваш мислите на другия е особена близост и ти си ми близка точно така, приятелче :) Направила си стиха ни толкова топъл и красив, а илюстрацията е една от любимите ми и я имам от няколко години в компютъра си :)
    И да знаеш, че ще си открадна стихчето за скорпионите!
    Прегръщам те!

    ОтговорИзтриване
  6. :) и от мен прегръдки мила Лара и ще си прося още дуети :)

    ОтговорИзтриване