Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

петък, 23 юли 2010 г.

Обичам те...безумно...по човешки



Отказвам да болиш във стихове.
Нито вечер да ме смазва твоето нямане.
Умея до безсмъртност да обичам.
Приех те в себе си без право на обжалване.
Не се страхувам да потъна в тишината
оставена от стъпките на някого.
Ще пазя целия ти свят, дори когато
изгубя своя зад мъглите от очакване.
И ако все пак прокървя от самотата си
не бих те молила отново да се връщаш,
защото в спомените скрити тук - в душата ми
съм запечатала едно прегръщане.
Не зная как да те зачеркна с безразличие.
Не мога! Любовта не би понесла
да чуе след всесилното :"Обичам те",
убийственото: "Всичко беше грешка".
Отказвам да болиш във стихове,
да те изплаквам в ненаписаните песни.
Обичам те. Обичам те. Обичам те.
Безумно, безотказно - по човешки!!!

2 коментара:

  1. Не е възможно да зачеркнеш с безразличие част от себе си...
    Нямам думи за стиховете ти - и мъдро, и красиво е написаното от теб!
    Поздравче! И усмивка до уши :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Цялата ми житейска философия се гради на този стих :). Когато веднъж кажеш "Обичам те" ти поемаш отговорност за човека на когото си го казал, и дори пътищата ви да се разделят по една или друга причина, тези две думи си остават... Та така мила ми Лара... Пак ме разприказва :))). Някой ден на по кафе ще ги разнищим всичките житейски казуси. Много ми е хубаво като се отбиваш. Усмивки и от мен :)))).

    ОтговорИзтриване