Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 20 юли 2010 г.

Старост




В ръцете си тя носи топъл хляб,
а времето прегърбило деня и
провлачва сянката и - крак след крак
и тихо я изпраща до дома и.

По плочника напукан от сълзи
разстила паяжини кукувича прежда.
Огнището угаснало мълчи.
Отдавна само пепел е надеждата.

Проскърцва жално тежката врата
и лепкав полумрак дъха и среща.
От старата кирпичена стена
две черно-бели снимки я поглеждат.

Отхапва залък с малко лук и сол
и дълго го притиска към небцето си.
Присяда и проклетият живот
но пак се мъчи да преглътне.Със сърцето си.

А там тежат хиляда самоти
и двеста призрака населват тишината.
Не знае утре ще отвори ли очи,
затуй не мигва цяла нощ. И просто чака...

7 коментара:

  1. Много е истинско и хубаво, поздравления!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти и Здравей :) !

    ОтговорИзтриване
  3. Много ми хареса :))) Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  4. Ама че стиска за гърлото твоят стих...Страшна е тази самота и безсънното очакване...

    ОтговорИзтриване
  5. dryad. благодаря ти :)

    Лара... от седмица го чаках тоя стих и чак сега ме намери. Случи се в един ден да ЗАБЕЛЕЖА няколко тъжни страчески погледа, и ето че най-накрая римите се нагласиха. Май това ми е най-тежкият стих до сега ...

    ОтговорИзтриване
  6. Много силно и истинно...,поздравления!

    ОтговорИзтриване