Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

петък, 2 юли 2010 г.

Кръстоносен поход

Колко много рейсове
и всичките тръгват на някъде.
Само рейсът към мечтите ми
никакъв не се вижда.
Пътищата ме теглят.
Нямам време за чакане:
раницата; тетрадките;
две торбички с надежда;
мускетарската смелост;
въображението – в джоба ми;
амулетът - усмивка;
донкихотския устрем...
Хм... сърце , помисли си,
не отиваме на почивка,
няма как да се върнем
ако нещо забравим...
Ама ето...Разбира се –
Мечът на Вярата-
сега вече походът
може да започне.
Дръжте се мечти мои,
такава не ме познавате-
толкова окрилена...
...и така своя!

2 коментара:

  1. Даааа,мечът на Вярата трябва винаги да бъде с нас,за да успеем,за да се надигнем изпод изпомачканите си мечти.

    ОтговорИзтриване