ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Дъждовница

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

четвъртък, 8 юли 2010 г.

Дъждовница

Събирам се от твоите очи,
в които ме разпръсна влюбен вятърът.
Парченцата блестят като звезди,
а устните ми слагат отпечатък
върху извивките на твоето небе.
Валя те нежно, много, много нежно.
Щастлив като целунато дете
под капките ми се топиш копнежно.
Докосвам те по мократа коса
с дъждовно-разпиляните си мисли
и чувствам в себе си онази пълнота,
която рози във душата ми разлиства.
Прегръщам те с ръцете на дъга
и дълго по лицето ти се стичам,
а ти превърнал ме отново във жена
събираш ме в едно: Обичам те!