Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

неделя, 18 юли 2010 г.

Да ама Не :)

На облаците сивото горчи.
Тъгата пълни празната ми чаша,
но кой и каза, че съм жадна за сълзи
и как въобще и хрумна, че ще плача?
В усмивката ми греят сто слънца.
Защо да ги гася с куп хладни мисли
и от къде пък на къде боли дъжда,
щом после толкова животи се разлистват?
Не си познала , драга! Не и днес!
Душата ми прелива от обичане
и даже сто тъги да пресуша на екс,
ще си остана най-щастливото момиче,
защото - ами просто..., ей така,
понеже искам, а и знам...Да знам, че мога
с една усмивка да си оцветя дъга
и да превърна в слънце този твой измислен облак.

5 коментара:

  1. Толкова е хубаво това поточе от стихове, което блика у теб :) Винаги те чета с удоволствие, сега-още повече! Трябва да се науча и аз на твоята магия за превръщане на тъжни облаци в слънца!

    ОтговорИзтриване
  2. Аз си мисля, че няма нужда да се учиш тепърва, мила Лара, защото магията е в теб, просто трябва да си спомниш как става. Ще ударя едно рамо с удоволствие стига да искаш. А за поточето...ами пак скорпионка ме разбълбука... Наречени сте ми от рождение. Орисия! Обичам ви и това си е! :) :) :)

    ОтговорИзтриване
  3. Толкова е приятно да ти го казват...И аз те обичам, приятелче! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря, Кате, за невеоятната магия, която струи от стиховете ти!!!
    Пак ще се върна да го прочета... имам нужда в този момент...
    Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  5. И аз много често си благодаря на стиховете , че са избрали точно мен за проводник... Чета ги и сякаш не съм аз... Не я познавам тази Катерина, но я обичам и се радвам, че я има. А вие с вашите отзиви ми помагате да се разпозная между думите и да гоня съвсем нови измерения. Аз съм тази, която благодари и ... БЛАГОДАРЯ! :)))

    ОтговорИзтриване