Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 19 юли 2010 г.

За театъра, актьорската професия и още нещо...

Те не са хора...Те са някаква сплав от чувства и необятност. Сякаш идват от други светове, за да разтърсят душите ни (ако са ни останали такива), и да ни покажат, че има толкова реалности, колкото си позволим да изживеем. Често остават недооценени и неразбрани, а обикновено публиката им отдава значимото, едва когато те вече не могат да му се зарадват. Точно този факт ме провокира да седна и да опиша всичко , което си спомням от онази вечер.
Хората , които ми се "случиха" на 17.07.2010г в Драматичен театър - Пловдив , са НАЙ... ама НАЙ- невероятното ми преживяване от много време насам. Много лесно бих могла да се пристрастя към тях, просто защото предизвикват вулкан от емоции и настроения, които са способни да изкарат и най -затвореното същество от глупавата му черупка.
Не знам как ще ви прозвучи, но имах усещането, че ако тези актьори играеха, без да си отварят устите(само с жестове и погледи), пак щяха да оставят такова въздействие след себе си.
Става въпрос за театрална формация "МЕЛПОМЕНА" и постановката им " Големанов" .
Няма да правя резюме на пиеста, само ще вметна, че е от онези произведения, които ще си останат актуални, докато този свят се владее от дребни и меркантилни души . Ние ще си мислим, че живеем, а поредният Големанов ще изтупва праха от себе си и смело ще катери етажите на т.нар власт, готов да прескача трупове и да плаща всяка цена, която би го изстреляла на върха...
Да си призная, от години не бях ходила на театър. След онази вечер, обаче, си давам сметка колко съм се самоограбила. Това, което театъра дава като усещане и изживяване не може да се сравни с никое друго изкуство. Поне според мен. Да не говорим , ако пък имаш късмета да гледаш постановка на такъв невероятен състав, каквито са актьорите от "МЕЛПОМЕНА". Страхотно са се сработили, личи си , че имат една - единствена цел и това е максимално да убедят публиката в събитията, които пресъздават. Любо Нейков ме срази още в самото начало и продължи в същия дух до самия край. Имах чувството, че няма да мога да стана когато всичко свърши. За баба Гицка (Мария Статулова), каквото и да кажа, ще е слабо. Невероятна е тази жена. Направо не знам как се изправи, след като близо два часа трябваше да стои изгърбена на почти 90 градуса. Стефан Рядков ,Светлана Бонин, Мирослав Косев- все имена и доказани таланти, които с лекота успяват да бръкнат в душата на публиката и да изкарат от там реакцията, която пожелаят. А Елена Петрова..., съвсем умишлено си я оставих за най-накрая. Героинята и определено ме задави от смях. А как си пасваха с Любо Нейков...думи нямам. Естствено най-смешно ми беше , когато не можеха да сдържат смеха си. Тогава се получаваха най-яките импровизации и публиката буквано избухваше.
Имам и още впечатления ,но не за Живка, а за Елена. Спомних си едно предаване, в което беше споменала , че е извънземна, ама никой не знае. Аз пък знам , че ако продължава да се раздава с тази страст (а тя ще продължи) , скоро цяла България ще я разконспирира. Изключително мощна ,строго индивидуална енергия излъчва тази малка голяма жена. Зад привидната и крехкост се крие толкова много сила, че ако човек е достатъчно сензитивен, би се заредил за месеци напред...Не знам дали ще издържа да я гледам в драматична театрална роля! После сигурно заводите за хартия ще трябва да работят за мен...
Естествено след края на представлението, абсолютно заслужено залата стана на крака и окъпа актьорите с непрекъснати близо 7-8 минутни аплодисменти. Даже когато се прибраха зад сцената,аплодисментите продължиха и имах усещането, че не само на мен, а и на никой друг не му се тръгва от салона. Все съм се впечатлявала от представления и други културно-масови мероприятия, но онази вечер беше някакъв апогей в преживяванията ми.
Мога да ви говоря цяла седмица за това, което ми „причиниха” тези невероятни актьори. Само че, не на всеки ще му понесе, а и все пак всичко минава през призмата на моята душа. Знам само , че се чувствам изключително щастлива, защото бях на точното място с точните хора. Доколкото се познавам,ще продължа да си случвам срещи с тях, поне до 93-тия си рожден ден. А вие , ако още не сте ги гледали – не знаете какво сте изпуснали!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар