ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

вторник, 20 юли 2010 г.

След тази катеринска свръхпродуктивност май е време за малко музикална мълчина :)))

макар че и на тази мелодия имам отговор с моя версия(далеч по-слаба от оригиналната)

Чувам в съня си вълните,
Твоето име нашепват.
Сякаш отново си тук....
Вятър косите ми гали
с твоите пръсти навярно.
Знам ,че си ти ,но си друг.

Мога да усетя дъха ти,
нищо, че вече не дишаш,
нищо ,че тук съм сама.
Нека, нека спра да сънувам
как си до мен ,а те губя.
Будна ме дръж през нощта.

Искам да забравя за всичко.
Искам да чуя гласа ти.
Чувствам те близо до мен.
Тази съдба не разбира -
само със тебе аз съм жива.
Няма да спра да те търся.
Няма да тръгна без теб.

ПРИПЕВ:

Даже небето да рухне
и да затрупа света ми,
даже безпътна и слаба
няма да спра да вървя.
Нека съдбата си мисли,
че ме оставя без смисъл.
Няма да спра да те търся.
Няма да дишам без теб.