Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

вторник, 27 юли 2010 г.

ПРЕЧИСТВАНЕ

Обожавам утрото след дъжд,
когато аромат на свежест
разлива хладната си нежност
в дробовете ми.
Слънцето - млад елегантен мъж
посяга с лъч и хваща за ръка Земята,
а новата и рокля от дъждовни капки
свети , като че от бяло злато е.
Омагьосана съм за пореден път
от висшето изкуство на природата.
Окъпан в светлина блести светът
и всеки цвят до съвършенство е изчистен...
...Тогава някак със душата си усещам
картината на следдъждовното пробуждане.
Животът...- той е някакъв Вълшебник,
който с пръсти вае красотата на момента...
...След всеки дъжд осъмвам все по-влюбена
...и все по-светла...
Публикувано от в

4 коментара:

  1. أمل27 юли 2010 г. в 13:40

    следдъждовното пробуждане...хареса ми как си го облякла в думи :)

    ОтговорИзтриване
  2. siskus27 юли 2010 г. в 19:08

    "Животът...- той е някакъв Вълшебник"-да така е,нека е вълшебник,на всеки му е нужно дори и мъничкото чудо на живота!!!!!

    ОтговорИзтриване
  3. siskus29 юли 2010 г. в 1:10

    Мила къде се губиш,ела при мен,имам изненада!!!!

    ОтговорИзтриване
  4. Innocence29 юли 2010 г. в 9:08

    Надинка, радвам се, че ти е харесало моето пречистване :)

    Сис... още си стоя бездумна и ми е сладко когато преглъщам, сякаш захарен памук ми е заседнал в гърлото. Толкова е хубаво , че има хора като теб, Лара, Гео и много други, които ако започна да изреждам и няма да ми стигне страницата. Аз съм щастливка с вас около себе си. А твоята моя картичка...просто, личи си колко много си вложила докато я направиш.Знам как да се отблагодаря :), така че очаквай неочакваното от мен. Прегръщам те отново и благодаря!!!

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)