Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 22 юли 2010 г.

***




Светове, разделящи хората ,
придават фалшив привкус
на разстояние, което никога
не би могло да бъде преодоляно.
Свиващи се вселени.
Всеки живее според правила,
които е измислил.
А нищо няма смисъл.
Отвътре всички души крещят,
търсят, падат, рушат и не виждат.
Аз съм далеч от себе си
и няма да бъда онзи , който исках.
И даже да виждаш,
не всичко е онова , което съм аз.
Пазиш ръцете си от огъня ,
а това, което гори в теб
те принуждава да стискаш очи от болка.
Тихо.Тайните ти са мои.
И сърцето си само предавам.
Ти нали не си вътре.Не знаеш.
Твоята и моята вселена кога са се сблъсквали?
Как така зад очите ми параят чужди сълзи?
Виждаш, не плача.
Обещавам, забравих.
Скривам я в сенките на душата си –
на тъмно и никой няма да види.


автор: Morgana


П.П. Скорпито си е скорпи. Пак бръкна на дълбоко.Айде някое друго редче и от мен, а твоите е време по-често да излизат на светло.Браво приятелко!!!

Никоя вина не е достатъчна,
за да те държи насила в нечий свят.
Често любовта я дебнат свлачища
и когато самотите натежат-
някогашен океан осъмва в бездна.
Няма път напред или назад.
Остава ти куража да приемеш,
че небесата ти са се превърнали в земя!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар