***

Светове, разделящи хората ,
придават фалшив привкус
на разстояние, което никога
не би могло да бъде преодоляно.
Свиващи се вселени.
Всеки живее според правила,
които е измислил.
А нищо няма смисъл.
Отвътре всички души крещят,
търсят, падат, рушат и не виждат.
Аз съм далеч от себе си
и няма да бъда онзи , който исках.
И даже да виждаш,
не всичко е онова , което съм аз.
Пазиш ръцете си от огъня ,
а това, което гори в теб
те принуждава да стискаш очи от болка.
Тихо.Тайните ти са мои.
И сърцето си само предавам.
Ти нали не си вътре.Не знаеш.
Твоята и моята вселена кога са се сблъсквали?
Как така зад очите ми параят чужди сълзи?
Виждаш, не плача.
Обещавам, забравих.
Скривам я в сенките на душата си –
на тъмно и никой няма да види.

автор: Morgana

П.П. Скорпито си е скорпи. Пак бръкна на дълбоко.Айде някое друго редче и от мен, а твоите е време по-често да излизат на светло.Браво приятелко!!!

Никоя вина не е достатъчна,
за да те държи насила в нечий свят.
Често любовта я дебнат свлачища
и когато самотите натежат-
някогашен океан осъмва в бездна.
Няма път напред или назад.
Остава ти куража да приемеш,
че небесата ти са се превърнали в земя!!!