Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 29 юли 2010 г.

Усмивкосътворителка

на Силви

Под ръцете ти никнат усмивки,
а светът става шарен и друг.
Колко много щастливи щастливки
срещат своята картичка тук.
И от всяка наднича душата ти-
слънчев лъч, много нежен и бял.
Цяло щастие е да си приятел
на човек съхранил се тъй цял.
Днес щастливо поглеждам небето си
и откъсвам за тебе звезда,
нека винаги топли сърцето ти,
че те има БЛАГОДАРЯ!!!

4 коментара:

  1. Усетила си толкова вярно нашата Силвия! Ти умееш да чувстваш хората...
    Нека се присъединя и аз към твоя стих: Радвам се, че ви има, Сис, теб,Innocence и още като вас, приличате ми на слънчица, които раздават светлината си, надявам се да има в живота ви други такива слънчица, които да ви топлят...

    ОтговорИзтриване
  2. Недейте така,ще ме засрамите,обичкам ви и аз,някога дано вятъра ни отвее на едно място тричките и да се видим!Скъпа пиши на siskus@data.bg адреса си,за да си я имаш!

    ОтговорИзтриване
  3. Аплодисменти, Кате! Зареждаш ме с оптимизъм, вяра и любов в момент, когато светът е стоварил цялата си тежест на плещите ми.
    Прегръдки!!!

    ОтговорИзтриване
  4. Лара понякога се учудвам от себе си,но пък наистина е лесно да прецениш един човек когато душата му е чиста като на дете- тези неща се усещат, но точно на теб ли съм тръгнала да обяснявам :))). А половината от светлина, която виждаш в мен, е отражението на собствената ти душа. Стопляш ме и благодаря! :)

    Сис, никакво засрамване-заслужаваш всички красоти на земята да ти се изсипят.И аз си мечтая един ден да се видим,не е никак невъзможно...

    Изи, каквото и да ти се случва, ще го преодолееш. Не забравяй, че имаш нас и стиховете си. Те винаги дават ако не решение, поне някаква утеха и сила. Изправи глава и го завърти на пръста си този свят-стига е тежал.
    Усмивки от мен и за трите!

    ОтговорИзтриване