Проскърцва и сякаш зове твоя лик.
Безмълвни и тежки се спускат завесите,
след края на твоя спектакъл велик...
...И вятърът скрит зад една от колоните
простенва,и търси те с поглед.Уви!
Бледнеят стените пропити от спомени-
театърът слово прщално мълви.
А ние сподавяме сълзи в душите си-
как да ти кажем:"Сбогом!Прости"-
нали част от теб сме,а ти част от дните ни ?!...
...Защо ли тогава тъй силно боли.
И сякаш дочула от Рая тъгата ни,
заставаш с усмивка дълбока в очи.
С присъщата нежност изтриваш сълзите ни.
По-жива отвсякога,по-земна дори.
Огряна от своята търсеща истина,
изкачваш с плам сцената на вечността,
но в тази пиеса се връщаш възкръснала.
Надвила живота.Покорила смъртта.
Грандиозен спектакъл на отдадени мисли,
преоткрили живота в милиони сърца.
Предали чрез тебе надежда и смисъл.
Поднесли най-ценния дар-Доброта.
Когато събира ни толкова обич
и кадър след кадър раздаден живот,
запазваме не просто някакъв спомен,
а живия пример,наречен Любов.
И нейният пламък не ще да угасне,
напротив - по-светъл ще прави деня.
Заспивайки нощем над нас ще проблясва
най-нежната,твоята ярка звезда.
Днес тази велика,прекрасна Вселена
се пази дълбоко във всяка душа:
Жив спомен с копнеж изигран от Невена-
тих ангел, запалил у нас любовта!...
юли 2000г
П.П. Тези дни съм на вълна театър и бг кино. Вчера гледах "Бъди щастлива Ани" и се сетих, че в началото на юли (3.07) се навършиха 10 години от смъртта на жената, която за мен е олицетворение на най-красивите и силни години за българското кино.Не пред смъртта и се покланям, а пред живота, който тя продължава да живее в сърцата на всички, които я ПОМНЯТ!!!
П.П. Тези дни съм на вълна театър и бг кино. Вчера гледах "Бъди щастлива Ани" и се сетих, че в началото на юли (3.07) се навършиха 10 години от смъртта на жената, която за мен е олицетворение на най-красивите и силни години за българското кино.Не пред смъртта и се покланям, а пред живота, който тя продължава да живее в сърцата на всички, които я ПОМНЯТ!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар