Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 19 юли 2010 г.

Не спомен за..., а спомен от Невена

Как пуста и някак си тъжна е сцената.
Проскърцва и сякаш зове твоя лик.
Безмълвни и тежки се спускат завесите,
след края на твоя спектакъл велик...
...И вятърът скрит зад една от колоните
простенва,и търси те с поглед.Уви!
Бледнеят стените пропити от спомени-
театърът слово прщално мълви.
А ние сподавяме сълзи в душите си-
как да ти кажем:"Сбогом!Прости"-
нали част от теб сме,а ти част от дните ни ?!...
...Защо ли тогава тъй силно боли.
И сякаш дочула от Рая тъгата ни,
заставаш с усмивка дълбока в очи.
С присъщата нежност изтриваш сълзите ни.
По-жива отвсякога,по-земна дори.
Огряна от своята търсеща истина,
изкачваш с плам сцената на вечността,
но в тази пиеса се връщаш възкръснала.
Надвила живота.Покорила смъртта.
Грандиозен спектакъл на отдадени мисли,
преоткрили живота в милиони сърца.
Предали чрез тебе надежда и смисъл.
Поднесли най-ценния дар-Доброта.
Когато събира ни толкова обич
и кадър след кадър раздаден живот,
запазваме не просто някакъв спомен,
а живия пример,наречен Любов.
И нейният пламък не ще да угасне,
напротив - по-светъл ще прави деня.
Заспивайки нощем над нас ще проблясва
най-нежната,твоята ярка звезда.
Днес тази велика,прекрасна Вселена
се пази дълбоко във всяка душа:
Жив спомен с копнеж изигран от Невена-
тих ангел, запалил у нас любовта!...
юли 2000г

П.П. Тези дни съм на вълна театър и бг кино. Вчера гледах "Бъди щастлива Ани" и се сетих, че в началото на юли (3.07) се навършиха 10 години от смъртта на жената, която за мен е олицетворение на най-красивите и силни години за българското кино.Не пред смъртта и се покланям, а пред живота, който тя продължава да живее в сърцата на всички, които я ПОМНЯТ!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар