ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Една целувка ражда вечност

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

вторник, 6 юли 2010 г.

Една целувка ражда вечност

Прецъфтяват липите в очите ти.
Жарко слънце страха ми топи.
Омагьосва ме твоето дишане...
и да дишам, забравям почти.

Твоят поглед е пълен с отдаденост.
Свят поднасяш ми - истински, цял,
миг преди посветени, чрез устните
да изпълним свещен ритуал.

Ти целуваш! Целувам! Безпаметност!
Сто вселени избухват . Мълчим.
Чувствам себе си в теб и обратното,
всичко друго е пепел и дим.

Аз целувам! Целуваш! Безвремие.
Безсезоние. Святост. Любов.
Всички пропасти губят значение.
Съхрани ме с целувки! До гроб!!!