Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 3 юли 2010 г.

Самолечение

Целунах сянката на спомена.
Каква целувка! Как горчи!
От дълго страдани илюзии
най-силно белегът личи.
В очите като вик сподавен
тъгуват плахи тишини.
Сълзят разбитите представи.
Мълчат ограбените дни.
Но знам,че няма... няма смисъл.
Не се живее в минал свят.
Целуват ми се нови истини.
Оставям старите назад.
Превързвам всичките си болки.
Дезинфекцирам ги с любов,
а част от мен по Богородишки
загръща раните с покров
и всичко става някак чисто...
и миналото не боли-
от свещ мъждива го превръщам
в огромен факел.
Как блести!...

3 коментара: