В забързания ритъм на живот
човешкото в човека пак се дави.
По нервите му тичат през глава
стада от задължения и ядове.
Той сприхаво подгонва сутринта.
На крак предъвква сладките емоции
и пак се впуска по всеобщи правила
да пренарежда хаоса в главата си.
А залезът е все така красив,
макар да няма кой към него да погледне,
освен един забравен малък принц,
комуто странни са човешките проблеми.
Нали си има роза и овца,
и няколко лисици за приятели.
Какво богатство по-голямо от това-
да гледаш залези и да е пълно във душата ти?!!!...
"...и да е пълно във душата ти"...Много харесвам поезията ти, следя всичко, което публикуваш, но не коментирам, защото не намирам думи, не бих могла да допълня нещо, освен "Прекрасно"!
ОтговорИзтриванеМного ти благодаря. Мога да чета в тишината на пространството, но е хубаво когато има и друг отзвук... И в двата случая ще продължа да пиша,защото е по-силно от мен. Отново БЛАГОДАРЯ!!! :)
ОтговорИзтриване