Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

петък, 30 юли 2010 г.

Бряг "Обич"

"Животът си върви по своя ред...
...хора,запознали се случайно,могат дълго време след това да не се срещат и дори да се забравят един друг. Но ако интересите им съвпадат, ако тези интереси са устойчиви и жизнени-рано или късно,хората срещнали се случайно,ще бъдат изхвърлени на един бряг"...
Осип Чорни - "Мусоргски"
През девет планини в десета
животът с теб да ни запрати,
през океани и морета,
в тълпи от хора непознати,
в пустинята на самотата
или сред хаоса от мисли-
където и да се намираме
душите ни ще бъдат близки.
Ще се открием някой петък
на някой бряг,ей там- в безкрая.
Ще трепне нещо във сърцето ти.
По погледа ще те позная.
И всички кули от съмнения
в краката ни без звук ще рухнат.
Наивен смях и впечатления
като поточета ще рукнат.
Защото обичта е памет,
която вечно ще ни следва.
Запали ли в душите пламък-
не се гаси ... И не изчезва!

2 коментара:

  1. Навярно някога, преди да се родим,
    във онзи дом неземен на душите,
    сме обещали- аз на теб, на мене-ти,
    да се познаем, щом се срещнем под звездите
    и таен знак за нас това да бъде,
    че днес вървим по правилния път,
    избран отдавна, някога,в отвъдното,
    преди душите ни да се родят ...

    Здравей,Innocence :)Прощавай за волния прочит на твоя чудесен стих.Много истина има в него и красиво изказана.Поздравче! С шриооока усмивка :)) До ушите!

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей мила Лара :). Страхотна усмивка в стихотворна форма си ми оставила.Компютърът ми се скапа и си я виждам чак днес(от работа).Много пъстра на положителни емоции да е седмицата ти и до скоооороооо :). Намислила съм нещо ама да видим :))))

    ОтговорИзтриване