Вържи ме

Вържи ме с някоя от лудите си мисли
за крайчето на своята душа.
По вените ми нека парят истини
написани от твоята ръка.
Завързана-ще следвам твоя полет
над пропасти и сини върхове,
а птиците ще ни завиждат на покоя,
защото наше ще е цялото небе.
И нека чувствам с теб
орелския ти устрем-
перце да бъда в твоите криле.
Свободна, дива през живота да препускам,
но вързана за твоето сърце.
Защото(без да знам защо ),си те обичам,
и някак незавършен ще стои
денят(до болка сив и прозаичен),
ако те няма...А така ми се лети!