По стъпките на
последната надежда
Сред камъни бели на черна морава
разровена плътта на земата кърви-
девици поели по път през дъбрава
вървят. За малко след тях повърви.
Тихо ги следвай, нека не знаят.
Тайно магия от тях си вземи.
Те са вълшебници- горски дриади,
огън от техния в теб запали.
Огъня в мен е на демон душата
той ме гори и на клада изгаря
немога дори да протегна ръка
твоята душа не'ща да попаря.
Не страдай за мене,а чуй песента им
по стъпките техни никнат звезди.
В шепи сбери ги ,нагоре хвърли ги-
звезден дъжд кладата ще угаси.
Звездите- комети с ярки следи
небето ми режат на късове тъмни
и падат в моите черни коси
девиците чезнат в/ъв/ водите бездънни.
Тогава повярвай че има любов,
скочи във водите.И там ги последвай,
девиците дето ти прати сам Бог-
те са надеждата твоя, последна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар