Път

Катерейки по стръмнините на живота,
пресичам граници от радост и тъга.
Дали вървя към своята Голгота,
или ревниво пазя късче самота? … Незнам!
Така ме стряснат тези гъсталаци
от сплетени човешки правила,
че блъскайки се ту в умници, ту в глупаци –
изгубвам всякаква представа за света.
Днес, по-изгубена от всякога
катери дъното горката ми душа,
а аз отнякъде се хиля на съдбата й –
лукаво сочейки й изход в пропастта …
…И всякак се залъгвам, че живея:
поставям маската … и всичко е игра.
Наужким плача, пак така се смея.
Живот-театър или може би лъжа?…
… аз пак незнам!
Дали въобще ще мога да узная
в какво въвлекла ме е странната съдба?

Какви играчки с мене си играе?

Уви! Катерейки се, може би ще разбера!