Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 1 януари 2009 г.

Стреляй...или ме прегърни

Натиснеш ли спусъка на безразличието-
гледай да ме улучиш право в сърцето.
Не оставяй уликите от една престъпна любов
да се стичат по лицето ми.
Бъди хладнокръвен!
Вземи всички спомени-
разкъсай ги,изгори ги,погреби ги.
Прави каквото искаш-все едно ми е.
Живота ми и преди са разбивали.
Умирала съм толкова пъти,
че още една смърт едва ли ще ме прекърши.
Стреляй докато не сме се целунали-
веднъж за винаги да се свърши.
Заличи ме,докато все още имаш смелост-
после ще е късно.
Куршумите ти ще идат на халос...
...и няма да има връщане...
Стреляй ако ще стреляш.
Реши се-не ме мъчи...
Ако не ти стиска-откажи се,
и просто ме прегърни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар