Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 1 януари 2009 г.

Уж-любов

Нямам сили за повече тичане
между мойта и твойта душа.
Разделих се на две от обичане.
Разболях се от уж-любовта.
Да залагам на тебе е пагубно,
крайно време е просто да спра.
Май отдавана играя на загуба.
За какво ми е всичко това?
За какво ми е да се измъчвам
с тази глупава болест в кръвта
дето вените с трънчета пука
и кървя...,и кървя...,и кървя...!
Нямам сили за повече гонене
на измислени ,празни мечти.
Да те срещам в полуживи спомени
е излишно ,и ненужно боли.
А съдбата щом иска-да сводничи.
Все едно ми е!Стискам в ръка
доза антилюбовнибиотици-
...край със тебе...
...и с уж-любовта...

Няма коментари:

Публикуване на коментар