ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

четвъртък, 1 януари 2009 г.

Морето

Чуваш ли морето?Пак разказва
история за други светове –
за хората и дните без омраза,
за чистотата на човешкото сърце.

Чуваш ли морето и прибоя –
вълни погалват тъжната ти нощ.
Отнасят спомените, връщат ти покоя –
пречистват те с пенливата си мощ.

Чуваш ли морето? Не, не плаче –
нашепва тихо с нежния си зов:
“Бъди добър, бъди щасталив, човече,
благословен бъди, покръствам те с Любов!"