ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Забравих те... в мига във който си простих

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 27 януари 2009 г.

Забравих те... в мига във който си простих

Потъва корабът
и плъховете бягат
от бавно приближаващата смърт.
Копнежи давят се.
Надеждата остава
да бие в капитанската ми гръд.
Аз няма да си тръгна като тебе
от този кораб,който кръсти ти "Любов".
Страхливец!Как нахлузи лицемерието
и скочи като кръгъл идиот
във лодката пробита на живота.
Течението без посока те пое
и бавно те погълна хоризонта,
но може би така е по-добре,
защото твърде дълго,
плувах във илюзии
и твърде скъпо всяка лудост заплатих.
Ще преживея,зная ,и това потъване,
забравих те ...
в мига във който си простих!...