Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

петък, 2 януари 2009 г.

skyblueirina & катето

Пясъчният замък"Назидание"


Злокобна ,тежка тишина
над замък стар зловещо дреме.
Студена призрачна мъгла
пронизва странстващото време.


В покров елмазен, дебне вечността
и пясъкът по мрамора разлива.
Да ги събирам- песъчинки празна суета,
тази нощ така ще ми отива...

С вечерна рокля и разпусната коса,
по стълбите- в душата ти ще сляза.
Ще ме очакват всички твои сетива.
Дори и Бог не ще да те опази.


Не вярвам в богове- реката е богиня.
Душата ми е клетка от мъгла.
Всеки дръзнал ще превърна го в пустиня,
а пясъка... ще попилея на мига.


И в кулата на моя замък ще заключа
сърцето ти. Така- за назидание.
Ще молиш устните ми-недопити, нецелунати.
Ще бъда твоето най-страшно наказание.


Ефирна паяжинена дантела във косите,
искрящ сапфир забоден на ревера-
така затворени ще опустеят дните,
в които Мракът бил е кавалера...

Няма коментари:

Публикуване на коментар