skyblueirina & катето

Пясъчният замък"Назидание"

Злокобна ,тежка тишина
над замък стар зловещо дреме.
Студена призрачна мъгла
пронизва странстващото време.

В покров елмазен, дебне вечността
и пясъкът по мрамора разлива.
Да ги събирам- песъчинки празна суета,
тази нощ така ще ми отива...

С вечерна рокля и разпусната коса,
по стълбите- в душата ти ще сляза.
Ще ме очакват всички твои сетива.
Дори и Бог не ще да те опази.

Не вярвам в богове- реката е богиня.
Душата ми е клетка от мъгла.
Всеки дръзнал ще превърна го в пустиня,
а пясъка... ще попилея на мига.

И в кулата на моя замък ще заключа
сърцето ти. Така- за назидание.
Ще молиш устните ми-недопити, нецелунати.
Ще бъда твоето най-страшно наказание.

Ефирна паяжинена дантела във косите,
искрящ сапфир забоден на ревера-
така затворени ще опустеят дните,
в които Мракът бил е кавалера...