Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 1 януари 2009 г.

Признание

Признавам си – надничах в твоя свят.
Изживявах личното ти щастие.
Откривах истини, написани за теб
и дешифрирах тайно кода на живота ти.

Признавам, че предвиждах сънищата ти,
изследвах смисъла им и ги проектирах.
Бях глътка въздух в твоя дом от вакуум,
горях в себе си, а в твоя свят изстивах.

Признавам си – заплетох се в капана ти,
но просто следвах тънката си нишка.
Бях жертвата, отчаяната, слабата:
ти – злата котка, аз – горката мишка.

Признавам, проявих безотговорност
към своя свят, към малкото си вяра,
но се научих да обичам
и с готовност ще предотвратя
подобна своя изневяра.

Няма коментари:

Публикуване на коментар