Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

петък, 2 януари 2009 г.

Gentiana & Катето

Наздравица на Бъдни вечер


От вените на зрелите лози,

на слънце гряти цяло дълго лято
наточеното в бъчвите кипи -
вино по-ценно от камара злато,

защото тази вечер е олтар,
на който ще излеем свойта радост,
че Бог се ражда, а светът е стар
и търси в него миналата младост.

Трапезата отрупана с блюда
подканва :”Нека празникът започне”.
И злото нека ни остане зад гърба.
Животът да е плодородна почва

за най-красивото във нашите души.
Дано усмивката от устните не слиза
и Коледа да бъдат всички дни.
Почувствай!Любовта е още жива

и пак се лее като вино страст-
да бъдеш жив, да страдаш и обичаш.
На Коледа за миг е в наша власт
да помечтаем.Но недей да го изричаш,

със глас, че да не чуе злото вън
и всичко да започне отначало.
Две чаши пълни, тих кристален звън
и тръпка хладна в топлото ми тяло.

Любовен дъх и споделена тишина
и нежен звук в една единствена Вселена,
създадена за двете ни сърца.
Ти-мое коледно щастливо настроение.

Обичам те!Това е моя тост!
За тебе пия от това вълшебно вино.
Честита Коледа!Здравей!Здравей Любов!
Не искам чудеса-нали теб имам!

2 коментара:

  1. "И злото нека ни остане зад гърба.
    Животът да е плодородна почва..."
    нека е така , принцесо :))))
    Честито да ти е това "само твое местенце", което съм сигурна, че ще изпълниш с много и само красиви думи и не само ... ;)))

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря Кралице!
    Докато има хора,които да ме карат да давам най-доброто от себе си-почвата на живота ще е повече от плодородна.Щастливка съм ,че ви познавам-знаете ли?!...(h):)

    ОтговорИзтриване