Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 31 януари 2009 г.



За последно!

Когато в себе си се скриеш - вън вали.
Дъждът разказва ми за мрачните ти мисли.
Почти физически тъгата ти боли
в сърцето ми.Не искам да е истина.
Луната в черно се облича.Куп сълзи
разнася вятърът и безутешно вие.
Като кинжал в очите ти жестокостта блести.
Един твой поглед в този миг ще ме убие.
Когато вън вали и съм сама,
с усещането за горчива безнадежност,
а ти си някъде ,зад някоя стена
и не желаеш към света ми да поглеждаш-
тогава пръсва се в небето любовта
и ситни стъкълца съня ми режат.
Дори да кажеш „Извинявай” след това
не мога цяла за пред тебе да изглеждам.
Пропукана душата все кърви.
Изтичам в нищото ,но ти недей ме следва.
Не може счупеното да се залепи.
Валиш във мене ,но дано е за последно!

Няма коментари:

Публикуване на коментар