За последно!

Когато в себе си се скриеш - вън вали.
Дъждът разказва ми за мрачните ти мисли.
Почти физически тъгата ти боли
в сърцето ми.Не искам да е истина.
Луната в черно се облича.Куп сълзи
разнася вятърът и безутешно вие.
Като кинжал в очите ти жестокостта блести.
Един твой поглед в този миг ще ме убие.
Когато вън вали и съм сама,
с усещането за горчива безнадежност,
а ти си някъде ,зад някоя стена
и не желаеш към света ми да поглеждаш-
тогава пръсва се в небето любовта
и ситни стъкълца съня ми режат.
Дори да кажеш „Извинявай” след това
не мога цяла за пред тебе да изглеждам.
Пропукана душата все кърви.
Изтичам в нищото ,но ти недей ме следва.
Не може счупеното да се залепи.
Валиш във мене ,но дано е за последно!