Пламъче обич - запалено в късен зимен час

В един свят на полуистини,
където душата ми стене затисната
между стените на съмнението-
имам нужда от топлината на присъствието ти.
Не ми отнемай тази искра!Студено ми е!
Тъмно е в лабиринтите на живота,
а вятърът затрупва с мъртви думи
следите назад.
Черно е пред очите ми
и нямам сили нито секунда
повече да се взирам
в този убийствен мрак,
където самотата драска по стените
йероглифния знак
на безсмисленото ми отчаяние.
"Ще те видя ли пак?"-
шепнат пресъхнали устните ми
и търся слепешката изход
от този обречен кръговрат,
в който ме повличат вледенените чувства.
Нямам нужда от този хлад.
Нямам нужда от бездната,
в която ме хвърлят мислите ми.
Искам само да усещам топлината
на една вечност предопределена за нас.
...Имам нуждата да те помня,да те запазя,
като пламъче обич - запалено в късен зимен час.