Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 1 януари 2009 г.

Пламъче обич - запалено в късен зимен час

В един свят на полуистини,
където душата ми стене затисната
между стените на съмнението-
имам нужда от топлината на присъствието ти.
Не ми отнемай тази искра!Студено ми е!
Тъмно е в лабиринтите на живота,
а вятърът затрупва с мъртви думи
следите назад.
Черно е пред очите ми
и нямам сили нито секунда
повече да се взирам
в този убийствен мрак,
където самотата драска по стените
йероглифния знак
на безсмисленото ми отчаяние.
"Ще те видя ли пак?"-
шепнат пресъхнали устните ми
и търся слепешката изход
от този обречен кръговрат,
в който ме повличат вледенените чувства.
Нямам нужда от този хлад.
Нямам нужда от бездната,
в която ме хвърлят мислите ми.
Искам само да усещам топлината
на една вечност предопределена за нас.
...Имам нуждата да те помня,да те запазя,
като пламъче обич - запалено в късен зимен час.

Няма коментари:

Публикуване на коментар