Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 1 януари 2009 г.

Раздяла

Пак мълча и се боря със сълзите в очите ми.

Знам, че те ме подготвят за поредното: Сбогом!
Не изпитвам вина, но изгубих мечтите си:
ще ги срещна след време, ала ти
ще си спомен.

Всеки ден се разделям с частичка от себе си
и макар, че съм свикнала –
всеки път ме боли.
Със сълзите споделям и те търся в очите си,
но в тях пише: “Сбогом” – затова ме боли.

Днес отново се моля на сълзите неканени
да изтрият тъгата и да бъда пак цяла.
Знам, че тази частичка ще възкръстне в
спомени и ще помня Любов,
а не миг на раздяла.

Няма коментари:

Публикуване на коментар