Дали е достатъчно…

Един миг е достатъчен
да повярваш отново
на познатите, скучни,
банални неща.

Един миг е достатъчен
да забравиш за новото.
Да се върнеш в стадото:
Ех, послушна овца!

Но дали е достатъчно
цял живот да си в лоното
на измислен от друг,
нереален каданс?!

Или просто се свиква
с вида на фалшивото,
без дори да си дал
на красивото шанс?!

И дали е достатъчно
да живееш с трохите,
дето друг ти подхвърля –
ей така, на майтап.
Да ламтиш за комата му,
да си роб на парите.
Да си празен и жалък.
Озлобен да си, сляп…

Един миг е достатъчен
да повярваш в красивото,
да намериш в очите си
жив, стаения зов.

Един миг е достатъчен
да забравиш фалшивото,
да послушаш сърцето си
и да бъдеш любов!