на слънчевото АНИ
Блести денят в очите на дете,
протяга то ръчички към небето,
усмихва се – невинно сърчице,
попива всеки миг от битието
и непринудено изрича: Обичам те!
Светът до вчера жален от безпомощност –
от думичките две се просълзява,
тъгата в него бавно отшумява
и се оглежда в детската безоблачност-
дъга от щастие до слънцето изгрява.
Искрици палави – очите детски,
надничат в тъмните ъгли на паметта;
рисуват цветно бъдещото “Днеска”.
Наивно, нежно, с къс надежда в ръка
върху каменната плоча на живота,
изсичат своя знак на любовта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар