Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

събота, 10 януари 2009 г.

МАНТРА

Цяла вечер разхождаше по душата ми
острието на чувствата.
Устните боляха татуирани от целувките ти,
а тишината монотонно шепнеше
някаква странна мантра на езика на влюбените...
По кожата ми вместо кръв се стичаха думи.
Цяла нощ присъствието ти изпълваше въздуха,
а на сутринта когато отворих очи-
ми бяха нужни нечовешки усилия
за да осъзная реалността и през стиснати зъби
да промълвя: ”Време е за сбогуване!”

На ръба между деня и нощта,
угасих всички сънища и запечатах
с восък раните си.
В празнотата между две съдби
удавих отчаянието,
а омразата към живота ,
който ме разделяше с теб-
я пратих по дяволите...

Чувах мантрата: ”Няма Сбогом!
Не и докато сърцето тупти.
Има сънища,които си струва да изживееш.
Има любов,която ще продължи
отвъд пространството и времето.
Трябва да вярваш!Ти го умееш!
Няма Сбогом!Няма болка!Няма сълзи!”
Публикувано от в

2 коментара:

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)