Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 13 януари 2009 г.

Обожавам когато си огън



Усещам как тънкият лед
по който се разхождаме

двамата с теб-

се пропуква.
Солта от Маргаритата
лепне по устните ми,

а в очите ми танцуват

съблазнителни пламъчета...

Знаеш ли -
флиртът е изкуство,
а аз -
като една истинска дама,
мисля да демонстрирам таланта си

... и...

..едва ли ...

...току-така ...

..ще те пусна....

Мисълта

да поиграем на чувства,

в нощ като тази

е блаженство.

Навън е минус петнайсет,

а емоциите ми се разголват

съвсем по хавайски

и нежно...много нежно

сядат в скута ти .

Още ли ти е снежно?

Не на мене тия.

Хайде!Целуни ме небрежно

и нека разтопим

тънкия лед под краката си....

Обожавам,когато от погледа ти

наднича огнена стихия...


1 коментар: