Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

вторник, 13 януари 2009 г.

Обожавам когато си огън



Усещам как тънкият лед
по който се разхождаме
двамата с теб-
се пропуква.
Солта от Маргаритата
лепне по устните ми,
а в очите ми танцуват
съблазнителни пламъчета...
Знаеш ли -
флиртът е изкуство,
а аз -като една истинска дама,
мисля да демонстрирам таланта си
... и...
..едва ли ...
...току-така ...
..ще те пусна....
Мисълта
да поиграем на чувства,
в нощ като тази
е блаженство.
Навън е минус петнайсет,
а емоциите ми се разголват
съвсем по хавайски
и нежно...много нежно
сядат в скута ти .
Още ли ти е снежно?
Не на мене тия.
Хайде!Целуни ме небрежно
и нека разтопим
тънкия лед под краката си....
Обожавам,когато от погледа ти
наднича огнена стихия...


Публикувано от в

1 коментар:

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)