ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: След теб е нищо

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 17 януари 2009 г.

След теб е нищо

След болката от вчерашния ден,
след думите ограбени от смисъл,
след погледа ти-празен,оттегчен-
не ми остана чувство.Нямам нищо!
Размиваш се в ръцете на дъжда,
отнася вятъра последните ти стъпки...
Едва ли някога била съм по-сама...
Душата цялата белязана е с кръпки
и вече нямам нищо...Разбери!
Каквото беше си отиде безвъзвратно
и даже вечности след тебе да боли,
не бих те пуснала в сърцето си обратно,
защото няма да е както бе преди-
в живота миг със миг не се повтаря...
Разминахме се...жалко...,но уви!
Отиваш си!
Отивам си!
Това е....