Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 1 януари 2009 г.

С нежност

Ако надникнеш в моите очи,
ще видиш колко истински обичам.
Вземи за себе си две палави искри,
стопли душата си. Почувствай се различен
и с нежност моя свят ти докосни.

Ако поне за миг забравиш есента,
ще видиш, че в сърцето ми е лято.
Вземи от него морска синева.
Сълзите си зарий под пясък-злато
и с нежност превърни ме във вълна.

Ако поспреш край своя тъжен бряг,
ще видиш, че съм лодка в реката.
Вземи веслата й. Пусни я в речен бяг.
Рисувай своя смях върху водата
и с нежност издълбай съдбовен знак.

Няма коментари:

Публикуване на коментар