Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 1 януари 2009 г.

Едно „Обичам те” преди да се „разсъня”

Недоизречено "Обичам те"
потъва в нищото на мрака.
Илюзиите рухват бавно
в прегръдките на самотата.
Кръстовищата дремят пусти,
минава четири без двайсет.
Изпитвам смес от странни чувства
(глупаво-сантиментални).
Оглеждам се в море от думи
и ми се иска да заплача...
Как имам нуждата да вярвам,
че нещичко за някой знача.
Как имам нужда от посока-
към себе си да се завърна,
да знам,че някой в мрака чака
на любовта му да отвърна.
Едно изречено "Обичам те"
по вятъра на Някой пращам,
преди да се разсъни разумът,
а чувствата ми да угаснат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар