Непозната

Сънувах те, но някак бе неясна.
Образът ти се размиваше в дъжда.
Погледна ме, усмихна се опасно
и се превърна в капчици вода.

Повиках те, но ти не ми отвърна.
Разля се в струйка сребърна роса,
към мене пропълзя и ме прегърна.
Целуна ме, и там – в сърцето ми заспа.

Тогава те завих с една усмивка,
погалих с поглед твоята глава.
Дъждът навън внезапно бе утихнал –
луната на лицето ти изгря.

Стоят и гледах колко си красива –
изглеждаше щастлива в съня.
Не ми се щеше да те будя и си тръгнах,
но се заклех да те обичам все така.