Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 22 януари 2009 г.

Ех...Поете...!

Илюзията е наточена секира.

Сложиш ли главата на реалността върху дръвника-

не очаквай нищо хубаво.

Мечти съсирени

ще плъзнат по аортата на живота

и ще изтекат в локва от разочарование.

По-лошо е и от умиране

да видиш как във прокълнатото житейско блато

червено-черната вода залива някого,

чиято орис е преплетена със твоята,

а ти си вярвал,че ръката ти е силна

и от удавяне ще го спасиш.

Не би!

От ролята на Всемогъщ Спасител

ще те изтръгне онзи шут на битието,

който през смях крещи убийствените истини,

и те заплюва със реалност през лицето

„Не си чак толкова велик за колкото се мислиш....

Ех....Поете!!!”...

Няма коментари:

Публикуване на коментар