Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 1 януари 2009 г.

На Гео

Пиши поетесо!Пиши!
Лекувай душите ни с думи,
да блесне стих ът изумруден,
в тоя свят пълен с лъжи.
Разплискай заспали копнежи,
в морето на сивия делник,
където дори и сред хора,
човек пак се чувства отшелник....
Пиши поетесо!Пиши!
Разказвай за своето кралство,
покрито с фин прах от мечти-
защита от гняв и коварство.
Налей ни по чаша мартини
и малко тъга за утеха.
Стопли ни сърцата изстинали,
че в тях още жив е човекът.
Пиши поетесо!Пиши!
Вдъхнови ни със стихче вълшебно-
да бъдем за миг по-добри...
...Да не изчезнем безследно...
...пиши Поетесо!Пиши!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар